Дами канят е български комедиен филм от 1980 г., режисиран от Иван Андонов по сценарий на Георги Мишев. Премиерата на филма в България е на 15 декември 1980 г.
Филмът е своеобразно социално огледало на времето – с много хумор, ирония и любовни недоразумения, които обаче поставят по-дълбоки въпроси за морала, самочувствието и човешките отношения.
Главният герой – Борис (Стефан Данаилов) – е чаровен, самоуверен и леко циничен инструктор по кормуване, който възприема живота и жените като безкраен низ от флиртове. Всеки негов курсист става потенциален обект на обаянието му, а той – учтив и лекомислено кокетен – е готов да се впусне в нова „авантюра“ при всяка възможност.
Сюжетът проследява поредица от комични и романтични ситуации, в които различни жени преминават през неговия живот, всяка оставяйки свой отпечатък. Постепенно обаче самият Борис започва да се сблъсква със самотата, която се крие зад привидната му лекота и чар. Финалът е неочаквано меланхоличен – колелото на живота се завърта, но остава чувството, че героят е изгубил нещо по-ценно от мимолетните си флиртове.
Филмът използва леко сатиричен, но топъл хумор, за да покаже противоречието между външния блясък и вътрешната празнота. „Дами канят“ не е просто комедия за мъж и жени – това е и портрет на поколение, което търси смисъл в ограничените рамки на времето си. В основата стои и темата за самоиронията – героите се усмихват, но често зад усмивката стои самота и несбъднатост.
Стефан Данаилов създава една от най-запомнящите се роли в кариерата си – едновременно чаровен, леко арогантен, но и човешки уязвим Борис. Женските персонажи – всяка различна по темперамент и житейски път – добавят нюансите и дълбочината, които превръщат филма в наистина култов.
Иван Андонов успява да превърне филма в майсторски баланс между романтична комедия и социална сатира. Режисурата му е елегантна и ненатрапчива – диалозите звучат естествено, монтажът поддържа плавен ритъм, а операторската работа на Румен Георгиев улавя с лекота градската атмосфера на 80-те. Особено запомняща е музиката на Георги Генков, която придава леко меланхолично, но изискано настроение на филма.
„Дами канят“ е върхов пример на интелигентната българска комедия, в която хуморът и меланхолията вървят ръка за ръка. Сценарият на Георги Мишев, режисурата на Иван Андонов и харизмата на Стефан Данаилов превръщат филма в класика, която продължава да се гледа и цитира повече от 40 години по-късно.
